Мочевина (карбамид)

Maria Popova, florist
Last reviewed: 29.06.2025

Уреята, известна още като карбамид (CO(NH₂)₂), е един от най-широко използваните минерални торове в селското стопанство и градинарството. Този тор е ценен заради високото си съдържание на азот (около 46%) и относително ниските си производствени разходи, което го прави достъпно и ефективно средство за стимулиране на растежа на растенията, увеличаване на добивите и подобряване на качеството на продукта. Азотът, основният компонент на уреята, играе ключова роля в синтеза на протеини, производството на хлорофил и други важни биохимични процеси, насърчавайки здравословния растеж и развитие на растенията.

Значението на уреята се крие в нейната универсалност и висока ефективност. Използва се за подхранване на различни култури, включително зърнени култури, зеленчуци, плодове и декоративни растения. Освен това, уреята намира промишлени приложения, като например в производството на пластмаси, фармацевтични продукти и каучук. Употребата на урея обаче изисква внимателно внимание към дозировката и методите на приложение, за да се избегнат потенциални отрицателни последици за околната среда и здравето на растенията.

Класификация на тора

Уреята се класифицира като азотен тор поради високото си съдържание на азот. В зависимост от чистотата и формата си, уреята може да се класифицира, както следва:

Стандартен урея - съдържа около 46% азот и се предлага в гранулирана или прахообразна форма. Тази форма на тор се използва широко в селското стопанство за подхранване на различни култури.
Урея с добавени микроелементи - включва допълнителни микроелементи като бор, мед или цинк, които са необходими за оптимално хранене на растенията.
Бавно освобождаваща се карбамид - специално обработена форма на карбамид, която осигурява постепенно освобождаване на азот, спомагайки за намаляване на загубите на тор и повишаване на неговата ефективност.

Всяка от тези форми на урея се използва в зависимост от специфичните нужди на културите и условията на отглеждане, както и от характеристиките на почвата.

Състав и свойства

Уреята е органично съединение, състоящо се от две амонячни молекули, свързани с въглероден атом. Основните хранителни вещества, съдържащи се в уреята, включват:

Азот (N): около 46% - насърчава вегетативния растеж, подобрява синтеза на протеини и хлорофил и повишава фотосинтетичната активност в растенията.
Фосфор (P): Уреята не съдържа значителни количества фосфор, така че за пълноценно хранене на растенията са необходими допълнителни фосфорни торове.
Калий (K): Уреята също не съдържа калий, което изисква добавяне на калиеви торове за балансирано хранене на растенията.

Допълнителни елементи, които могат да присъстват в уреята, включват калций, магнезий, сяра и микроелементи като бор, мед, цинк и манган. Тези елементи са от съществено значение за различни физиологични процеси в растенията и допринасят за тяхното здраве и продуктивност.

Физични и химични свойства

Уреята се проявява като бели кристали или гранули, които са силно разтворими във вода. Тя има висока разтворимост, което осигурява бързо доставяне на азот до корените на растенията. Уреята е умерено хигроскопична, което означава, че абсорбира влага от въздуха, но не толкова, колкото някои други торове. Това свойство изисква правилно съхранение, за да се предотврати образуването на бучки и загубата на ефективност на тора.

Химически уреята е неутрално съединение, но когато се разтвори във вода, може леко да повиши алкалността на разтвора поради наличието на амоняк. Това трябва да се вземе предвид при прилагане на тора върху почвата, особено ако почвата вече има високо pH. Освен това, уреята спомага за подобряване на структурата на почвата, като увеличава капацитета ѝ за задържане на вода и аерацията.

Приложение

Уреята се използва широко за торене на различни селскостопански култури поради високото си съдържание на азот. Препоръчителните дози зависят от вида на културата, състоянието на почвата и предназначението ѝ. Обикновено дозата варира от 50 до 300 кг на хектар, но за точно изчисление се препоръчва да се проведе почвен тест и да се вземат предвид специфичните нужди на културата.

Методи на приложение:

Приложение в почвата: Уреята обикновено се прилага с помощта на специализирана селскостопанска техника или ръчно. Може да се прилага преди сеитба или в ранните етапи на растеж на растенията.
Пръскане: За листно пръскане може да се използва разтвор на урея, което позволява бързо усвояване на хранителните вещества от растенията.
Напояване: Торът може да се прилага чрез капково напояване, което осигурява равномерно разпределение на хранителните вещества.

Време на кандидатстване:

Пролет - прилагането на урея преди сеитба или в ранните етапи на растеж помага за стимулиране на вегетативния растеж и подобряване на качеството на растенията.
Лято - допълнителното торене може да бъде полезно за поддържане на висока производителност по време на активния период на растеж.
Есен - прилагането на урея през есента помага за подготовката на почвата за следващия сезон и подобрява нейното плодородие.

Предимства и недостатъци

Предимства:

Ефективност: Уреята е високоефективна поради бързото усвояване на азот от растенията.
Повишен добив: Редовната употреба на урея допринася за по-високи добиви и подобрено качество на продукта.
Икономическа ефективност: Уреята е един от най-достъпните минерални торове, което я прави привлекателна за широк кръг потребители.

Недостатъци:

Риск от прехранване: Прекомерната употреба на урея може да доведе до излишък на азот в почвата, което да повлияе негативно на усвояването на други хранителни вещества и потенциално да причини прекомерен растеж на зелените растения за сметка на плододаването.
Замърсяване на околната среда: Неправилното прилагане на тора може да доведе до излужване на нитрати в подпочвените води и водните басейни, причинявайки еутрофикация.
Засоляване на почвата: Високите концентрации на азот могат да допринесат за засоляване на почвата, което влияе негативно върху структурата и биологичната активност на почвата.

Въздействие върху почвата и растенията

Уреята помага за подобряване на почвеното плодородие, като осигурява на растенията лесно усвоими форми на азот. Азотът подобрява синтеза на протеини и хлорофил, насърчавайки здравословния растеж на растенията. Прекомерната употреба на урея обаче може да доведе до засоляване на почвата и дисбаланс на хранителните вещества. Излишният азот може да потисне усвояването на други елементи, като калий и магнезий, което може да доведе до дефицит и да повлияе негативно на здравето и производителността на растенията.

Правилното използване на урея подобрява структурата на почвата, увеличава капацитета ѝ за задържане на вода и подобрява аерацията, което от своя страна насърчава здравословния растеж на корените и повишава устойчивостта на растенията на механични повреди и стрес от околната среда.

Екологична безопасност

Уреята може да окаже значително въздействие върху околната среда, ако не се използва правилно. Прекомерното приложение на тора може да доведе до замърсяване с нитрати на водните басейни, допринасяйки за еутрофикация, намаляване на качеството на водата и смърт на водни организми. Освен това, изтичането на нитрати в подпочвените води може да замърси питейната вода, представлявайки заплаха за здравето на хората и животните.

Уреята е силно разтворимо съединение, което позволява бързото разпространение на нитратите в околната среда. Самата урея обаче е биоразградима, тъй като азотът се абсорбира бързо от растенията или се разгражда от микроорганизми в почвата.

Съвместимост с биологичното земеделие

Уреята е несъвместима с принципите на биологичното земеделие, тъй като е синтетичен тор. Биологичното земеделие предпочита органични торове, като компост, оборски тор и зелени торове, които осигуряват постепенно и балансирано снабдяване с хранителни вещества в почвата, без да оказват отрицателно въздействие върху околната среда.

Съвети за избор на тор

При избора на урея е важно да се вземат предвид видът на отглежданите култури, почвените условия и климатичните фактори. За успешно прилагане на торове трябва да се проведе почвен тест, за да се определят текущите нива на хранителни вещества и pH на почвата. Това ще помогне да се избере подходящата форма на урея и да се определи необходимата доза.

Освен това, трябва да се обърне внимание на качеството на продукта, неговата чистота и наличието на допълнителни елементи, ако са необходими за специфични култури. Четенето на етикетите и спазването на инструкциите за приложение осигуряват правилната дозировка и методи за ефективно използване на уреята, предотвратявайки потенциални негативни последици.

Грешки при употребата на торове

Често срещани грешки и техните последици:

Прехранване на растенията: Прекомерното приложение на урея може да доведе до претоварване с азот в почвата, което потиска усвояването на други хранителни вещества и причинява недостиг на калий и магнезий.
Неправилно време: Прилагането на тор в неправилно време на годината може да доведе до излужване на нитрати от почвата или да намали ефективността на тора.
Неравномерно разпределение: Неравномерното приложение на урея може да доведе до локализирано прехранване или недостиг на хранителни вещества в различни области на полето.

Как да избегнем тези грешки:

Следвайте препоръките: Винаги се придържайте към препоръчителните дози и методи на приложение.
Провеждайте почвени тестове: Редовните почвени тестове помагат да се определи състоянието на почвата и нуждите от хранителни вещества.
Правилно съхранение: Съхранявайте уреята на сухо и хладно място, за да предотвратите образуването на бучки и загуба на ефективност.

Заключение

Уреята е ефективен и важен тор, който играе ключова роля за увеличаване на добивите и подобряване на качеството на селскостопанските продукти. Високото ѝ съдържание на азот осигурява на растенията необходимите хранителни вещества за здравословен растеж и развитие. Употребата ѝ обаче изисква внимателно внимание към дозировката и методите на приложение, за да се избегнат негативни последици за почвата и околната среда.

Правилното приложение на урея подобрява почвеното плодородие, повишава устойчивостта на растенията към болести и стрес от околната среда и увеличава добива. Важно е също така да се вземат предвид екологичните аспекти и да се стремим към балансирано използване на торове, за да поддържаме здравето на екосистемата и да насърчаваме устойчивото земеделие.

Често задавани въпроси (ЧЗВ)

Какво е урея и каква е нейната химична формула?

Отговор: Уреята е азотен тор с химична формула CO(NH₂)₂. Представлява бял кристален прах, който е силно разтворим във вода. Уреята е един от най-широко използваните азотни торове в селското стопанство поради високото си съдържание на азот (46%).

За кои култури уреята е най-подходяща?

Отговор: Уреята е подходяща за широк спектър от селскостопански култури, включително зърнени култури (пшеница, царевица, ечемик), зеленчуци (картофи, моркови, цвекло), бобови растения, захарно цвекло, както и овощни дървета и декоративни растения. Високото ѝ съдържание на азот насърчава енергичния вегетативен растеж и увеличава добива.

Как правилно да прилагаме урея като тор?

Отговор: Правилното приложение на урея включва следните стъпки:

Дозировка: Определя се въз основа на вида култура, състоянието на почвата и етапа на растеж. Обикновено се прилага 50-200 кг азот на хектар.
Метод на приложение: Уреята може да се приложи върху повърхността на почвата и след това да се полее обилно, за да се разтвори и да се позволи на азота да проникне в почвата.
Време за приложение: Най-доброто време за прилагане на урея е преди активната фаза на растеж или по време на периода на интензивен вегетативен растеж.
Смесване с други торове: За да се предотврати натрупването на соли и прекомерното количество азот, се препоръчва комбинирането на урея с други видове торове.

Какви са предимствата от използването на урея?

Отговор: Основните предимства на уреята включват:

Високо съдържание на азот: Осигурява на растенията необходимия азот за растеж и развитие.
Икономически ефективен: Уреята е един от най-достъпните азотни торове.
Леснота на приложение: Предлага се в различни форми (гранули, разтвори), което го прави удобен за употреба.
Бърза наличност на азот: Растенията могат бързо да абсорбират азот от урея.
Универсалност: Може да се прилага както върху повърхността на почвата, така и да се влага в нея.

Какви са рисковете и страничните ефекти, свързани с употребата на урея?

Отговор: Неправилната употреба на урея може да доведе до няколко негативни последици:

Прекомерно торене: Прекомерното приложение на азот може да причини изгаряния на корените, забавен растеж и намален добив.
Натрупване на сол: Честата употреба на урея може да доведе до засоляване на почвата, което ще навреди на структурата на почвата и водопропускливостта ѝ.
Замърсяване на водите: Извличането на азот от почвата може да доведе до еутрофикация на водните басейни, влошавайки качеството на водата.
Емисия на амоняк: Разлагането на урея може да освободи амоняк, който замърсява въздуха и представлява риск за здравето.
Корозия на оборудването: Високото съдържание на азот може да допринесе за корозията на селскостопанското оборудване.

Как да съхраняваме урея, за да запазим качеството ѝ?

Отговор: За да се запази качеството на уреята, трябва да се спазват следните условия за съхранение:

Сухо място: Съхранявайте на сухо и хладно място, защитено от влага.
Вентилация: Осигурете добра вентилация, за да предотвратите натрупването на газове.
Запечатана опаковка: Съхранявайте в херметически затворени контейнери или плътно затворени торбички, за да избегнете контакт с въздух и влага.
Отделно съхранение: Съхранявайте далеч от органични материали, запалими вещества и реактивни химикали.
Етикетиране: Ясно етикетирайте контейнерите с тор, за да предотвратите случайна неправилна употреба.
Безопасност: Пазете далеч от деца и домашни любимци и се уверете, че само възрастни боравят с тора.

Може ли уреята да се смесва с други торове?

Отговор: Да, уреята може да се смесва с други торове, за да се създаде балансирано хранене на растенията. Имайте предвид обаче следното:

Съвместимост на компонентите: Уверете се, че химичните компоненти на торовете са съвместими и не образуват утайки или нежелани съединения.
Коригиране на дозата: Смесването на торове може да промени концентрацията на определени елементи, така че дозите трябва да бъдат внимателно изчислени, за да се избегне прекомерно торене.
Цели на хранителните вещества: Комбинирайте уреята с торове, които осигуряват необходимите микроелементи, фосфор или калий, в зависимост от нуждите на растенията.
Тестване на сместа: Преди широко приложение, тествайте сместа от торове върху малка площ, за да оцените нейното въздействие върху растенията.

Правилното смесване на торове осигурява цялостно подхранване на растенията, насърчавайки по-здравословен растеж и по-високи добиви.

Как уреята влияе на околната среда?

Отговор: Уреята може да повлияе на околната среда по няколко начина:

Замърсяване на водите: Извличането на азот от почвата може да доведе до високи нива на нитрати във водните басейни, причинявайки еутрофикация и влошаване на качеството на водата.
Подкиселяване на почвата: Прилагането на урея може да увеличи киселинността на почвата, което ще повлияе неблагоприятно на почвените микроорганизми и растенията, които предпочитат неутрални или алкални условия.
Натрупване на сол: Честата употреба на урея може да доведе до натрупване на сол в почвата, увреждане на структурата на почвата и намаляване на плодородието.
Емисия на амоняк: Бързото разлагане на уреята може да освободи амоняк, което допринася за замърсяване на въздуха и опасности за здравето.
Въздействие върху биоразнообразието: Замърсяването на водата и почвата може да повлияе негативно на местните екосистеми и биоразнообразието.

За да се сведе до минимум въздействието върху околната среда, спазвайте препоръчителните норми на приложение, използвайте торове разумно и прилагайте устойчиви земеделски практики като сеитбообращение и мулчиране.

Какви алтернативи на уреята съществуват за осигуряване на азот на растенията?

Отговор: Различни алтернативи на уреята за снабдяване на растенията с азот включват:

Амониеви торове: Като амониев сулфат или амониев нитрат, които също осигуряват азот в леснодостъпна форма.
Органични торове: Компост, оборски тор, костно брашно и други органични материали осигуряват бавно освобождаващ се азот и подобряват структурата на почвата.
Азотни биоторове: Продукти на базата на азотфиксиращи бактерии, които снабдяват растенията с азот без химически добавки.
Нитратни торове: Като калиев нитрат (KNO₃), който доставя както азот, така и калий.
Течни торове: Азотни разтвори, които се разтварят лесно и бързо се абсорбират от растенията.
Балансирани комбинирани торове: Съдържащи азот заедно с други макро- и микроелементи за цялостно хранене на растенията.

Изборът на алтернатива зависи от специфичните изисквания на растението, почвените условия и земеделските практики. От съществено значение е да се извърши анализ на почвата и да се вземат предвид нуждите на конкретната култура, преди да се избере тор.

Как да се подобри ефективността на прилагането на урея?

Отговор: За да увеличите максимално ефективността на прилагането на урея, следвайте тези препоръки:

Точна дозировка: Прилагайте урея в препоръчителните количества, за да избегнете прекомерно торене и да сведете до минимум отрицателните въздействия.
Правилно време: Прилагайте урея по време на периоди на активен растеж на растенията, когато усвояването на азот е най-високо.
Равномерно разпределение: Разпределете уреята равномерно по повърхността на почвата, за да предотвратите локално пренаторяване.
Адекватно напояване: След прилагане на урея, полейте обилно почвата, за да разтворите тора и да улесните проникването на азот до корените.
Комбиниране с други торове: Използвайте урея в комбинация с други хранителни източници, за да осигурите балансирана диета за растенията.
Използване на защитен мулч: Нанесете мулч, за да задържите почвената влага и да намалите загубата на азот чрез изпаряване.
Тестване на почвата: Редовно провеждайте тестове на почвата, за да следите нивата на хранителните вещества и да коригирате практиките за торене съответно.
Внасяне в почвата: Където е възможно, внесете урея в почвата, за да намалите загубата на азот и да подобрите ефективността на усвояване.
Употреба на стабилизатори: Добавете инхибитори на уреазата или инхибитори на нитрификацията, за да забавите превръщането на уреята в амоняк и нитрати, намалявайки загубата на азот.
Прилагане на устойчиви практики: Прилагане на сеитбообращение, покривни култури и други устойчиви практики за подобряване на здравето на почвата и задържането на азот.

Спазването на тези практики гарантира ефикасното използване на уреята, насърчавайки здравословния растеж на растенията, като същевременно минимизира въздействието върху околната среда.