Гниене на плодове (монилиоза)

Монилиозата, или плодовото гниене, е гъбично заболяване, причинено от патогенни гъби от рода Monilinia (семейство Sclerotiniaceae). Това заболяване е особено опасно за плодовете, което води до разпространението му в градинарството, където може да причини значителни щети на плодовите и ягодоплодните култури, включително ябълки, праскови, кайсии, череши, сливи и ягоди. Монилиозата причинява гниене на плодовете, а също така засяга цветовете и леторастите на растенията, което може да доведе до намаляване на добива и влошаване на качеството на продукта. Инфекцията често се случва при условия на висока влажност и топлина, особено по време на дъждовни периоди или резки температурни колебания.

Важно е собствениците на стайни растения да са наясно с признаците на монилиоза и методите за превенция, за да избегнат увреждане на декоративните растения и плодове. Познаването на симптомите и начините за борба с това заболяване помага за ефективно поддържане на здравето на растенията.

Цели на статията:

Целта на тази статия е да предостави изчерпателна информация за монилиозата: от признаците и причините за заболяването до методите за борба с него. Читателят ще научи как да предотврати инфекцията на растенията, какви стъпки да предприеме, когато се открият признаци на монилиоза, и как да се грижи за растенията по време на заболяването.

Признаци и симптоми на заболяването

Симптомите на монилиоза могат да се проявят в различни части на растението - от цветове и яйчници до зрели плодове и издънки. Тези симптоми зависят от стадия на заболяването, вида на растението и условията на околната среда. Най-характерните симптоми включват:

1. Инфекция на цветовете и яйчниците:
   • Един от първите признаци на монилиоза е инфекцията на цветовете и яйчниците. По цветовете се появяват кафяви петна, които постепенно почерняват и се разпадат. Цветовете губят жизнеността си и започват да окапват.
   • Яйчниците покафеняват, което води до преждевременна смърт. Това може да доведе до намален добив, особено при костилкови плодове.
2. Инфекция на плодове:
   • По заразените плодове се появяват воднисти петна, които постепенно се увеличават по размер и потъмняват. Плодовете омекват и губят твърдостта си.
   • Проявите на гниене могат да варират от сиви, кафяви до черни петна, които постепенно покриват целия плод. Гниенето се разпространява бързо и плодът започва да се разлага, отделяйки неприятна миризма.
   • Заразените плодове стават негодни за консумация и губят пазарния си вид. Това е особено опасно за култури, използвани за преработка, като ябълки или праскови.
3. Инфекция на издънки и клони:
   • В някои случаи монолиозата може да засегне леторастите и клоните на растенията. По засегнатите места се появяват язви и кафяви петна, което постепенно води до увяхване и смърт на леторастите.
   • Гъбичката може да проникне в дървесината, причинявайки гниене, което от своя страна може да доведе до смъртта на цели клони.
4. Инфекция със смола и сок:
   • В някои случаи заразените плодове започват да отделят смола, което е ясен знак за активността на гъбичките. Смолистите ексудати са резултат от реакцията на растението към инфекцията.

Етиология на монилиозата

Причинителите на монилиозата са гъбички от рода Monilinia, като най-известните са:

• Monilinia fructicola — основният патоген, причиняващ монилиоза по костилковите плодове (череши, сливи, кайсии).
• Monilinia laxa — патоген, причиняващ заболяване по ябълките, крушите и някои други костилкови плодове.
• Monilinia fructigena — вид, който засяга ябълки, круши, както и някои горски и други плодове.

Гъбите от рода Monilinia са широко разпространени в природата и могат да оцелеят в почвата, върху растителни остатъци и заразени плодове като слуз или ооспори. Те могат да се развиват и разпространяват бързо при условия на висока влажност и температури, което ги прави особено активни през летния и есенния период.

Монилиозата е опасно заболяване не само за плодовете, но и за други части на растението, включително цветове, леторасти и клони. В резултат на инфекцията се получава бързо разлагане на тъканите, което намалява добива и влияе върху качеството на продукта. Растенията, растящи в условия на висока влажност и лоша вентилация, са особено податливи на болестта.

Жизнен цикъл на монилиозата

Жизненият цикъл на гъбичките Monilinia включва няколко ключови етапа, всеки от които активно развива своята патогенна активност:

1. Покълване на спори: Инфекцията започва, когато конидии (вегетативни спори) попаднат върху повърхността на растението. Спорите могат да бъдат пренесени от вятър, дъжд, насекоми или чрез човешки инструменти и оборудване.
2. Проникване в растителната тъкан: След покълването, спорите започват да проникват в растителната тъкан през устицата, пукнатини по повърхността на плода или увредени участъци. Гъбата използва ензими, за да разгради клетъчните стени и да проникне в тъканите на растението.
3. Развитие на мицела: Гъбата образува мицел, който се разпространява вътре в растението, разрушавайки клетъчните структури. Това води до увяхване и гниене на заразените тъкани.
4. Образуване на нови спори: В по-късните етапи от развитието на гъбата се образуват нови спори, които могат да заразят растенията отново. Конидиите (новите спори) се разпространяват чрез дъждовни капки, вятър и други механични средства.
5. Оцеляване при неблагоприятни условия: Гъбата може да оцелее под формата на зимуващи структури (издънки, склероции), които могат да преживеят зимния период, което води до повторно заразяване през следващия сезон.

Условия за развитие на монилиоза

Монилиозата се развива под въздействието на няколко фактора, включително:

1. Висока влажност: Инфекцията се развива при висока влажност, защото гъбичните спори покълват по повърхността на растението в присъствието на вода. Дъждът, мъглата и нощната роса са особено опасни.
2. Температура: Оптималната температура за развитие на Monilinia е между 18°C и 24°C, въпреки че гъбичката може да се развива и при по-високи температури.
3. Лоша вентилация: Твърде гъстото засаждане, липсата на добра циркулация на въздуха и високата влажност създават благоприятни условия за монилиоза. Това е особено типично за градини с гъста засаденост от храсти или дървета.
4. Увреждане на растенията: Монилиозата често се развива в райони, където растенията са механично увредени, засегнати от вредители или вече болни. При такива условия гъбичките могат да проникнат по-бързо в растителните тъкани.
5. Уязвимост на растенията: Растенията в стресови условия (като недостатъчна вода или хранителни вещества) са по-податливи на инфекции като монилиоза.

Неправилна грижа:

• Прекомерно или недостатъчно поливане: Прекомерното поливане допринася за развитието на гъбичките, създавайки влажна среда, идеална за монилиоза. Недостатъчното поливане отслабва растението, намалявайки имунитета му.

Условия на околната среда:

• Висока влажност или сухота: Високата влажност насърчава развитието на монилиоза, докато сухите условия отслабват растенията, правейки ги уязвими.
• Температурни колебания: Резките температурни промени, особено през нощта, могат да влошат състоянието на растението, създавайки стрес.

Лоша хигиена:

• Замърсени инструменти и саксии: Използването на нестерилни инструменти може да доведе до разпространението на гъбичките от едно растение на друго.
• Често преместване на растения: Честото преместване на растения от едно място на друго увеличава риска от разпространение на гъбични заболявания.

Внос на растения:

• Въвеждане на нови растения, които могат да пренасят вредители или патогени: Новите растения, особено закупените от магазините, могат да внесат патогени, включително монилиоза.

Стресови условия за растенията:

• Преполиване, сушене, интензивно осветление или липса на хранителни вещества: Всички тези условия създават стрес за растението, отслабвайки имунната му система и увеличавайки податливостта към болести.

Диагностика на монилиоза при растенията

Монилиозата е гъбично заболяване, причинено от патогенни гъби от рода Monilia (семейство Moniliaceae), което засяга както овощните, така и декоративните растения. За точно диагностициране на монилиозата и предписване на ефективно лечение са необходими няколко етапа на диагностика.

1. Визуална проверка:
   Основният метод за диагностициране на монилиоза е проверката на растенията. Симптомите могат да варират в зависимост от вида на растението и стадия на заболяването.
   • По плодовете: Един от най-забележителните признаци на монилиоза е появата на кафяви, сиви или бели петна по плодовете, които могат да се разпространят бързо и да доведат до гниене. Плодовете стават меки, воднисти и развиват бяло покритие (гъбични спори).
   • По цветовете и филизите: Монилиозата може да причини почерняване на цветовете, преждевременно увяхване и окапване. По филизите могат да се появят тъмни или кафяви петна, което също показва инфекция.
   • По листата: Понякога по листата се появяват петна с кафяви или сиви ръбове, които могат да се превърнат в язви и да доведат до окапване на листата.
2. Микроскопска диагностика:
   Микроскопията е допълнителен диагностичен метод. Под микроскоп могат да се наблюдават характерни структури на гъбичката Monilia:
   • Мицел: В засегнатите тъкани може да се наблюдава мицелът на гъбичките, който се разпространява в растителните клетки и ги унищожава.
   • Спори: Монилията произвежда конидии, които могат да бъдат открити по заразените участъци от растенията. Тези спори имат характерна форма и размер, което ги отличава от другите гъби.
3. Лабораторна диагностика:
   За по-точно потвърждаване на диагнозата могат да се използват лабораторни методи:
   • Култивиране на гъбата: Гъбата може да бъде изолирана от заразени тъкани (плодове, цветове, филизи) и култивирана върху хранителни среди, което позволява точна идентификация на патогена.
   • Полимеразна верижна реакция (PCR): Този метод позволява точно идентифициране на ДНК на Monilia в заразените растителни тъкани. PCR е ефективен за откриване на заболяването в ранните му стадии.
4. Диференциална диагноза:
   Важно е да се разграничи монилиозата от други заболявания, които могат да проявяват подобни симптоми:
   • Кореново гниене: Монилиозата се различава от кореновото гниене по това, че засегнатите части на растението показват характерно бяло или сиво покритие, както и гъбични петна, които се разпространяват бързо.
   • Бактериални инфекции: При бактериални инфекции листата и плодовете могат да развият мокри петна, но те ще имат по-рохкава структура и ще се разпространяват бързо. Монилиозата, от друга страна, показва характерно покритие.

По този начин, диагнозата на монилиозата включва визуална инспекция, микроскопски изследвания и лабораторни методи. Колкото по-рано се постави диагнозата, толкова по-лесно ще бъде да се предотврати разпространението на болестта и да се лекува растението.

Лечение на монилиоза при растенията

Лечението на монилиазата изисква цялостен подход, който включва използването на химически агенти, подобряване на условията за отглеждане и премахване на заразените части на растението. Монилиазата е сериозно заболяване, което може да се разпространи бързо и да доведе до смъртта на растението, ако не се вземат навременни мерки. Ето някои ефективни методи за борба с монилиазата:

1. Употреба на фунгициди

Фунгицидите са основният метод за борба с монилиазата. Тези препарати помагат за контролиране на развитието на гъбичките и предотвратяват разпространението им в здрави части на растението.

• Контактни фунгициди: Препарати като меден сулфат, бордолезова смес, продукти на основата на сяра са ефективни в ранните стадии на заболяването, когато гъбата все още не е проникнала дълбоко в растителните тъкани.
• Системни фунгициди: Те проникват в растителните тъкани и ги защитават отвътре. Например, препарати на базата на триазоли (като Топсин-М) или стробилурини (като Фундазол) са ефективни в борбата с монилиазата. Те действат дълго време и предотвратяват разпространението на инфекцията през съдовите тъкани.

Приложение на фунгициди:

• Лечението трябва да започне възможно най-скоро, при първите признаци на заболяването.
• Лечението трябва да се повтаря на всеки 7-14 дни, в зависимост от степента на инфекцията и избрания продукт.
• Важно е да се спазва дозировката и инструкциите на опаковката, за да се избегне предозиране и увреждане на растенията.

2. Премахване на заразените части на растението

Ако монилиазата се е разпространила по плодовете, листата или леторастите, всички заразени части на растението трябва да бъдат отстранени. Това ще помогне да се спре по-нататъшното разпространение на гъбичките.

Стъпки за премахване:

• Огледайте растението и внимателно подрежете болните и увехнали части, включително листа, плодове и стъбла.
• Използвайте стерилни инструменти (например, ножици за подрязване или ножици), за да сведете до минимум механичните повреди на здравите части на растението.
• Правилно изхвърлете заразените части на растението: изгорете ги или ги изхвърлете в запечатани торбички, за да предотвратите разпространението на гъбични спори в почвата и върху други растения.

3. Корекция на условията на отглеждане

Монилиазата се развива в условия на висока влажност и лоша вентилация. Подобряването на условията за отглеждане ще помогне за предотвратяване на разпространението на болестта и ще подпомогне здравето на растението.

• Вентилация: Осигурете добра циркулация на въздуха около растенията, особено в оранжерии, за да предотвратите застояване на влага.
• Поливане: Поливайте растенията в корена, като избягвате попадане на вода върху листата и стъблата. Капковото напояване помага за поддържане на оптимална влажност на почвата, без да създава условия за гъбички.
• Почистване на растителни остатъци: Отстранете засегнатите части на растенията и растителните остатъци, тъй като те могат да послужат като източник на инфекция за бъдещи растения.

4. Употреба на биологични препарати

Биологични фунгициди могат да се използват за борба с монилиазата, осигурявайки безопасна алтернатива на химичните агенти и спомагайки за намаляване на разпространението на болестта.

Примери за биологични препарати:

• Триходерма – гъбичка, която потиска растежа на монилиаза и други патогени. Използва се за профилактика и лечение.
• Бактериите Bacillus subtilis и Bacillus amyloliquefaciens – тези микроорганизми имат антисептични свойства и помагат за защитата на растенията от монилиаза и други гъбични инфекции.

5. Торене на растения

След инфекция с монилиаза, растенията отслабват, така че е необходимо да им се осигури допълнително хранене, за да се ускори възстановяването.

• Азотните торове ще помогнат за ускоряване на възстановяването на растежа, но избягвайте предозиране, за да предотвратите прекомерен растеж на зелена маса, което може да отслаби растението.
• Фосфорно-калиевите торове укрепват кореновата система и повишават устойчивостта на растенията към болести.

6. Използване на устойчиви сортове

Използването на устойчиви на монилиаза сортове растения ще сведе до минимум щетите, причинени от инфекцията в бъдеще. Сортовете, устойчиви на това заболяване, значително намаляват вероятността от инфекция.

7. Обработка на инструменти

Необходимо е редовно да се почистват и дезинфекцират градински инструменти и оборудване, като например ножици за градинарство, ножици, лопати и други, за да се предотврати разпространението на инфекция от едно растение на друго.

Лечението на монилиазата изисква цялостен подход, включващ както химични, така и биологични методи, подобряване на условията на отглеждане и премахване на заразените части на растението. Важно е болестта да се идентифицира навреме и да се вземат мерки за нейното предотвратяване и лечение, за да се сведат до минимум щетите и да се запази здравето на растенията.

Превенция на монилиозата при растенията

Предотвратяването на монилиозата е от решаващо значение за избягване на инфекция на растенията и минимизиране на риска от разпространение на болестта. Основната цел на превантивните мерки е да се създадат условия, които възпрепятстват развитието и разпространението на гъбичките. Ето няколко ефективни превантивни метода:

Избор на устойчиви сортове

Един от най-ефективните методи за предотвратяване на монилиозата е използването на сортове растения, устойчиви на това заболяване. Съвременните сортове често имат повишена устойчивост на гъбични заболявания, включително монилиоза. При закупуване на посадъчен материал е важно да се обърне внимание на сортове с по-висока устойчивост на монилиоза, което значително намалява вероятността от инфекция.

Сеитбообращение

Сеитбообращението е важна практика за предотвратяване на натрупването на патогени в почвата. Монилиозата може да се задържи в растителните остатъци и почвата за дълго време и ако чувствителни растения се отглеждат в една и съща област година след година, рискът от инфекция се увеличава. Редовното сеитбообращение помага за намаляване на концентрацията на гъбичките в почвата и минимизира риска от повторна инфекция.

Управление на растителните остатъци

Важно е да се премахнат всички растителни остатъци, особено засегнатите от монилиоза, за да се предотврати презимуването и разпространението на патогена. Листата, стъблата и плодовете, оставени на мястото, могат да служат като източник на инфекция, осигурявайки на патогена среда за оцеляване. Всички растителни остатъци трябва да бъдат събрани и унищожени, например чрез изгаряне или запечатване в торби за изхвърляне.

Оптимизиране на условията за отглеждане

Монилиозата се развива в условия на висока влажност и лоша вентилация, така че създаването на оптимални условия за растенията играе ключова роля в превенцията на болестите.

• Вентилация: Осигурете добра циркулация на въздуха около растенията, за да предотвратите натрупването на влага. Това е особено важно за оранжерии и затворени пространства.
• Поливане: Поливайте растенията в корена, като избягвате попадане на вода върху листата и стъблата, за да предотвратите създаването на благоприятни условия за гъбичките. Използването на капково напояване помага за поддържане на необходимото ниво на влажност на почвата.
• Мулчиране: Мулчирането помага за поддържане на стабилна почвена влажност, предотвратявайки прегряване или бързо изсъхване, което насърчава здравословното развитие на корените и намалява риска от гъбични инфекции.

Редовна инспекция на растенията

Постоянното наблюдение на здравето на растенията помага за идентифициране на ранни признаци на монилиоза. Това е важно за навременна намеса, за да се предотврати разпространението на болестта. Когато се появят първите симптоми на инфекция (като кафяви петна по листата или увяхване), незабавно отстранете засегнатите части на растението.

Използване на фунгициди за превенция

Превантивните третирания с фунгициди помагат за предотвратяване на монилиозата преди болестта да се прояви. Прилагането на фунгициди в ранните етапи на растеж, особено при условия на висока влажност и дъжд, значително намалява риска от заболяване.

1. Контактни фунгициди: Продуктите на медна основа (като меден сулфат или бордолезова смес) ефективно предпазват растенията от гъбични заболявания и се използват за предотвратяване на монилиоза.
2. Системни фунгициди: Продукти като Ридомил Голд или Топсин-М проникват в растителните тъкани и осигуряват дългосрочна защита срещу монилиоза.
3. Триходерма — гъбичка, която потиска растежа на монилиозата и други патогени.
4. Бактериите Bacillus subtilis и Bacillus amyloliquefaciens — помагат за защитата на растенията от монилиоза и други гъбични инфекции.

Използване на средства за биологична защита

За подобряване на устойчивостта на растенията и минимизиране на употребата на химикали могат да се използват биологични фунгициди. Тези продукти са екологично безопасни и подходящи за биологично земеделие.

Примери за биологични продукти:

1. Почистване на инструменти и оборудване
   За да се предотврати разпространението на патогени между растенията, е важно редовно да се почистват и дезинфекцират градински инструменти и оборудване, като например ножици за градинарство, лопати и др. Това помага за предотвратяване на механичното разпространение на инфекцията и минимизира вероятността от замърсяване.
2. Стерилизация на почвата
   Преди засаждане на нови растения е важно да се стерилизира почвата, особено ако преди това е била използвана за растения, заразени с монилиоза. Това помага за предотвратяване на разпространението на патогени в почвата и намалява риска от заболяване.

Превенцията на монилиозата при растенията включва цялостен подход, който включва правилна грижа за растенията, използване на устойчиви сортове, сеитбообращение, създаване на оптимални условия за отглеждане и използване на химически и биологични продукти. Редовните инспекции и превантивните обработки ще помогнат за защитата на растенията от монилиоза и други болести.

Грижа за заразените растения

Изолиране на заразените растения:

• Отделете заразените растения от здравите, за да предотвратите разпространението на гъбичките. Това помага да се сведе до минимум рискът от заразяване на други растения във вашия дом или градина.

Подрязване и премахване на засегнатите части:

• Отстранете всички засегнати листа, стъбла и плодове. Това ще помогне на растението да съсредоточи ресурсите си върху здрави части и ще увеличи шансовете за възстановяване.

Специфични препоръки за различните видове растения

Цъфтящи растения (орхидеи, здравец, филодендрони):
Грижата за тези растения включва поддържане на оптимални нива на влажност и температура, предотвратяване на застоя на вода и редовна проверка за гъбични заболявания.

Зеленолистни растения (Пахира, Сансевиерия, Замиокулкас):
Тези растения са по-устойчиви на монилиоза, но все пак изискват внимателна грижа, особено при условия на висока влажност.

Сукуленти и кактуси:
Сукулентите са по-малко податливи на монилиоза, но могат да се разболеят, ако са изложени на прекомерно поливане или високи нива на влага.

Професионална помощ и консултация

Кога да потърсите специалисти:
Ако симптомите на заболяването прогресират и домашните средства не помогнат, е важно да потърсите професионална помощ. Това е особено важно, ако растението е ценно или има специално значение.

Заключение

Монилиозата е сериозно гъбично заболяване, което може да причини значителни щети на растенията, ако не се вземат навременни мерки. Важно е да се следи здравето на растенията, своевременно да се откриват симптомите на заболяването и ефективно да се бори с патогените, използвайки както химически, така и природни средства.

Често задавани въпроси (ЧЗВ) относно монилиозата

1. Какво е монолиаза при растенията?

Монилиазата е гъбично заболяване, причинено от патогени от рода Monilinia, най-често срещаният от които е Monilinia fructicola. Това заболяване засяга различни овощни дървета, като ябълки, круши, праскови, череши и сливи, причинявайки увяхване и гниене на цветовете, плодовете и зелените тъкани на растението.

2. Кои растения са най-податливи на монилиаза?

Монилиазата най-често засяга овощни дървета, включително:

• Ябълкови дървета
• Крушови дървета
• Прасковени дървета
• Черешови дървета
• Сливови дървета
• Кайсиеви дървета

Болестта обаче може да засегне и други растения, особено тези с месести плодове и цветове.

3. Какви са основните симптоми на монилиаза при растенията?

Симптомите на монилиаза включват:

• Увяхване и гниене на цветята: Цветята омекват, променят цвета си на кафяв и гният.
• Плесняване на плодовете: Плодовете започват да омекват, развивайки тъмни или кафяви петна, които след това се разпространяват.
• Разпадане на зелените тъкани: Младите издънки и листа също могат да бъдат засегнати, като се появяват тъмни петна и омекване.
• Образуване на сива плесен: Сива спорообразуваща плесен може да се появи на засегнатите места, особено при условия на висока влажност.

4. Как се разпространява монилиазата по растенията?

Монилиазата се разпространява главно чрез гъбични спори, които могат да бъдат пренасяни от вятър, дъжд, насекоми или човешка дейност. Заразата може да възникне по време на цъфтеж или узряване на плодовете. Гъбичките могат да оцелеят върху паднали плодове и листа, служейки като източник на инфекция за нови поколения растения.

5. Какви фактори допринасят за развитието на монилиаза?

Развитието на монилиаза зависи от няколко фактора:

• Влажност и валежи: Високата влажност и продължителните валежи създават благоприятни условия за растеж на гъбички.
• Температура: Оптималната температура за растеж на монилиния е между 15°C и 25°C.
• Увредени тъкани: Увреждането на растенията, като например механични наранявания или рани, увеличава риска от инфекция.
• Податливост на преполиване: Прекомерното поливане и лошият дренаж допринасят за развитието на болести.

6. Как да се диагностицира монилиаза при растенията?

Диагнозата на монилиаза се основава на визуален оглед на симптомите:

• Наличие на увехнали и гниещи цветя.
• Поява на тъмни петна и омекване на плодовете.
• Наличие на сива плесен в засегнатите райони.

За потвърждаване на диагнозата могат да се използват лабораторни тестове, като микроскопско изследване на тъканни проби или методи, базирани на култура, за идентифициране на гъбичките.

7. Какви са методите за превенция на монилиозата при растенията?

Основните превантивни мерки включват:

• Сеитбообращение и отстраняване на паднали плодове: Премахването на заразените плодове и органичния материал намалява източника на инфекция.
• Правилна грижа за растението: Редовна резитба за подобряване на циркулацията на въздуха и намаляване на влажността.
• Навременно торене: Здравите растения са по-малко податливи на болести.
• Използване на устойчиви сортове: Изборът на сортове, устойчиви на монилиаза, може значително да намали риска от инфекция.

8. Как да се лекува монилиаза при растенията?

Лечението на монилиаза включва цялостен подход:

• Фунгициди: Употребата на химични или биологични фунгициди по време на цъфтежа и преди прибиране на реколтата.
• Премахване на заразени части: Премахване и унищожаване на заразени цветове, плодове и клони.
• Подобряване на агрономическите условия: Осигуряване на добър дренаж, намаляване на преполиването и подобряване на вентилацията.
• Природни средства: Използване на разтвори на основата на мед или биологични агенти, като например бактериите Bacillus subtilis.

9. Могат ли да се използват органични методи за борба с монилиазата?

Да, органичните методи за контрол включват:

• Биологични фунгициди: Продукти на базата на микроорганизми, които инхибират растежа на Monilinia.
• Сапунени разтвори и растителни настойки: Някои естествени вещества имат фунгицидни свойства.
• Използване на дъбова кора и други естествени материали: Спомага за намаляване на влажността и потиска растежа на гъбички.

Органичните методи изискват редовно приложение и може да са по-малко ефективни при тежки инфекции, така че често се използват в комбинация с други методи.

10. Как монолиазата влияе върху добива и качеството на плодовете?

Монилиазата значително намалява добива, тъй като засяга и причинява окапване на цветовете, предотвратявайки образуването на плодове, а също така причинява гниене на вече образуваните плодове. Освен това, качеството на плодовете се влошава поради тъмни петна, омекване и гниене, което ги прави негодни за консумация и търговска продажба. В тежки случаи болестта може да доведе до смърт на дърветата.